ДИМИТЪР ТАЛЕВ ПЕТРОВ-ПАЛИСЛАМОВ
01.09.1898, Прилеп – 20.10.1966, София
„Словото на писателя е и могъщо победоносно оръжие за борба, жива сила, която облагородява и възвисява човека, превръща идеите в дела, движи, тласка живота все по-напред, все по-нагоре, към по-ясни светлини.”
Роден е на 1 септември 1898г. в Прилеп, Македония. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование – учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля 1920г. След гимназията посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921г. През 1925г. завършва славянска филология в Софийския университет. През студентските си години попада под влиянието на прогресивни среди, симпатизира на комунистическото движение.
През 1927 – 1934г. е коректор, след това редактор, главен редактор и директор на вестник „Македония”, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение на Иван Михайлов. От 1938 до 09.09.1944г. работи в културния отдел на вестник „Зора”. След 09.09.1944г. в продължение на няколко години е лишен от правото да участва в литературния и обществения живот и е изключен от Съюза на българските писатели.
През октомври 1944г. е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда. С упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм” е задържан в Софийския централен затвор до края на март 1945 година. Изпратен е в трудово изправително селище /лагер/ в Бобовдол до края на август 1945г. Отново е арестуван през октомври 1947. В изключително тежко здравословно състояние е въдворен на работа в мина Перник, рудник ”Куциан” до февруари 1948г. и оцелява благодарение на усилията на сълагерници. Семейството му е изселено /1948 – 1952/ от София в Луковит, където е в условията на обществена изолация. После отново е приет за член на Съюза на българските писатели. По-късно става член на Управителния му съвет. Народен представител в V Народно събрание.
Започва творческия си път през 1917г., когато печата разказа „В очакване”. Първите му творби са социално насочени. През 1925г. издава първата си самостоятелна книга „Сълзите на мама”. През 30-те години публикува статии по македонския въпрос, патриотични разкази и импресии. Първото му голямо начинание – трилогията “Усилни години” (“В дрезгавината на утрото”, “Подем”, “Илинден”), е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествование за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско – Преображенското въстание. Съдържа моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец; съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията; индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип.
През 30-те години създава и разкази с битово – психологическа патриархална тематика, включени в книгите “Златният ключ”, „Старата къща” и „Завръщане”. Книгата „Великият цар” 1937г. е свързана с дълголетия интерес на Талев към драматизма на Самуиловата епоха. Създава 1942г. биографичния очерк „Гоце Делчев”. Тетралогията – „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, създадена от 40-те до началото на 60-те години на ХХ век, е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско – Преображенското въстание. Проследява извисяването на българската революционно – демократична мисъл до водещите тенденции във философско – светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Усвоил класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост, писателят изгражда човешки образи — въплъщение на ренесансова хармоничност и цялостност. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на българската народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл. Автор е и на повестите „Кипровец въстана” 1954, „Братята от Струга” 1962, на романа „Хилендарският монах” 1962. Успява да осъществи дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – тритомният роман – летопис за края на Първата българска държава „Самуил”. Така творчеството на Димитър Талев се превръща в една безсмъртна притча за корените и енергията на българския дух през вековете.
